Тъжно е морето -
лятото си тръгна.
Тъжно звъни кубето
на застаряла църква.
Гларуси крещят,
чайки се надвикват,
дъжд заля брега,
вятъра не стихва...
Есен зашумя
брули нежни клони...
Бавно към земята
пъстри листи рони...
Плажните чадъри
на брега се олюляват,
под небето мрачно
песен за сбогом припяват.
Стройни ята в небесата
отвръщат щедро с крила
до другото омайно лято,
до следващата знойна мараня.
Русалки кръжат във водата
в костюми красиви, в позлата,
на юг ще заплуват и те
след птици и слънце...
Оставаш самотно, мое море!
Галина Петрова
21.09.2011 г. 15.25 ч.