С огнено червено в  жанр латино
усмихва се лале пред мен необяснимо.
Извива грация в такт на салса, 
забавлява се щастливо цветно с романса.

Росно, крехко със стъбълце още ранимо -
носи тежка корона, разцъфнала неукротимо.
Мисли се за недостатъчно красиво 
та си слага точици незабележимо.

Любопитно гледа и си търси лика-прилика, 
а наоколо цяла цветна поляна изниква, 
но самодоволно то си таниника 
и на танц за салса вятъра повика.

За жалост присмя му се днес синчецът 
и удвои за себе си разцвета. 
Избухна в лилаво от яд и минзухарът 
а зюмбилът в нови цветове се заразтваря.

За да засенчат отново кокичето, 
което притежава от бялото различното 
и за да пощуреят теменужките, 
които са с аромати от най-вкусните.

Цветята в градината се надпреварват, 
състезават се с кое по-хубаво да се докарват, 
Дали са готови за бала утре в долината 
или още се кипрят и донагласят в далечината?