Моето легло е златният пясък,
завивките - топли лъчи,
нежна музика – водният плясък,
звездите – най-мили очи.

Като русалка, родена в морето,
вечно следвам белите вълни
най-добрият ми приятел е небето,
споделям тайни с големите скали.

Вечер, когато черният мрак
започва всичко да прегръща
аз бавно се потапям пак
и в дома си се завръщам.

И само лунна светлина
ми пожелава “Лека нощ!” сега
морето е безкрайна красота,
но тя е вълшебна само в нощта.

Тогава брега и гладката вода,
безбройните звезди и небето,
всичко нашепва затова,
че аз съм родена в морето!