StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,426
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,486
   Точки: 2,632,025
   Съобщения: 126,842
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

РАЗМИСЛИ

Как неусетно дойде есента

и как със златна нишка се усука

на лятото в последните листа,

а севернякът – паднали задуха.

Надвиснала е бялата бреза

замислено над запустяла пейка,

в завойчето край тихата река.

Жълтей и съхне всяка вейка.

По глухите алеи шумоли

единствено ветрецът-господарят

и пейката като че стон стаи,

а там, отсреща, все старей чинарът.

Тъмнеят в клони празните гнезда,

дори и вятърът да отшуми е склонен –

и той ще ме остави сам-сама,

за да прибягна пак до някой спомен.

Не! Ще поседна тихичко, така –

да се порадвам на дошлата есен,

без спомени да ровя във душа.

Каква ли полза от изпята песен!

Каквото е било – е там било!

Дошло е, изживяла съм го вече...

Но всичко кръговрат е и кълбо –

изгонва ново старо надалече.

Не може до безкрайност все тъга!

След есени и зими тъжни, жалки,

напролет горе, в празните гнезда,

ще зацвърчат пак птички пойни, малки.

И пейката, затрупана в листак,

и мокра шума, под снега скована,

ще грейне чистичко измита пак –

и пак на нея, пак ще сме си двама.



(възстановено)


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2013-11-10
прочитания: 160
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход