С ятата на пойните птички

отлитат и моите мечти.

И заедно с приближаващата есен

 ще чакам зимните дни.

Изпращам ги, за да не ги докосне

 ледената, снежна ръка.

Защото тя достигне ли ги,

ще остана завинаги сама.

 Затова мечтите си ревностно пазя

и няма нищо по-ценно за мен.

Само с какъв трепет очаквам ги,

когато си тръгне вятърът студен.

И така след лютата зима,

запявам пак песента,

която при мене връща ги -

птиците, мечтите, пролетта.