Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони 
влажната скръб на земята...
Тя земята-арена на 
борещ се скреж 
със слънчев лъч;
арена на лъжливи 
разтопявания
и внезапно сковаващ студ...
тя земята 
очаква пролетта,
за да роди 
от недрата си живот...



И дърветата,
потънали в меланхолия,
сънуват пролетта...
Те - дърветата -
гордо извисени -
не се прекланят 
на ветрове и мълнии;
защитници смели 
на красота и плодародие -
с корените на сърцето си,
те пият соковете 
на земята кърмилница,
за да се разлистват,
да протягат клони към слънцето
и да дават плод...
И така - годишен кръг 
след годишен кръг,
извисявайки гордо своя ръст,
гъвкав и издържлив
на ураганни ветрове,
в очакване на пролетта,
сънуват новите премени...
и песента на птиците...