Обожавам времето, когато
тръгнат пролетните дъждове...
с горчив привкус на лято
препуснат млади ветрове,

в прегръдка топла приласкаят,
морната от сън земя,
а птица в прелетна окраска
с песни огласи нощта…

… дъх зелен когато се промуши,
невидян, нечут, ала познат,
с влагата на калните ботуши
по асфалта в каменния град,

… когато планината слезе
от пистата на сивата мъгла,
мокра, радостна и свежа
и ни припомни за дома,

… и знаем, че е зима още,
но да си тръгне време е дошло,
опашката й мътна да завие
зад просветляващия хоризонт.

Тогава чувствам, че съм жива,
че ме има и съм тук,
в кръвта си сещам как пулсира
запелият отвън капчук.

03.09.2009