Топъл ромон днес ни подсети 
за нежен полъх от безкрайни ветрове 
и цветът на събуждащото цвете  
отново в мен пак пролетно живее.

Галантен изблик от гальовни чувства, 
утайка чиста от пълноводна тишина - 
наслагва пролетно днес да се почувства 
от една дузина хора в замяна.

Заваляват звучно радостни настроения, 
птички се връщат щастливо от далечна страна.
Събуждат се тревички отново без обяснения 
и ни канят безгрижно на пролетна серенада. 

Достига ни ароматът на първото кокиче, 
ободряват ни цветовете на жълтият минзухар. 
Невероятно свежи са и днес момите, 
набрали теменуги, събудени от знахар. 

Бяло  облаче танцува весело отгоре, 
слънцето сънливо се опитва пак да го прободе.
Дъждецът изпробва се да заплаче, а не може, 
вятърът немилостиво капките му ще изяде. 

Разпенват се ободряващо днес реките, 
отмиват шумите, останали по брегове.
Колко са кристално чисти водите?!
Колко красиви са планинските хълмове!?