StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,617
   Точки: 2,657,878
   Съобщения: 157,633
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Последната бира на света

Затихна последният радиосигнал,
зараснаха златните атомни белези,
а месецът в София е толкова бял,
и гиздав е като девойка в ковчега си.
Погребват я! Гробищен парк е пейзажът,
свален от аркадна игра е декорът,
прожекторът лунен снове по паважа
и милва иконите, някога хора.

Във мрака на бункера всичко е сън,
провизиите свършват и пуст е ефира,
полковник Божилов излиза навън
за да изпие последната бира.
Безформени сгради, отгоре нащърбени,
прозорци не светят, не светят фенерите,
дърветата - рибени кости от въглени,
панелките - сиви, оголени скелети.

Млъква дозиметърът, докрай превъртян,
няма градски шум, а на изток се съмва...
Сваля ли се шапка в осквернения храм?
Гледа ту луната, ту бирата тъмна.
Парчета небе, като сребърна лента,
отдолу орисани сенки повтарят
безкраен брой клонинги на монумента
1300 години България...

Кой сега спечели и кой сега е вожд?
Металният вкус във устата напира,
полковникът вади ненужния нож
и с него отваря последната бира.
Последната бира в света няма край,
отново долита детска глъч от двора,
отново е жив и отново е рай,
смъртта и сълзите са пяна отгоре.

Няма край последната бира на света!
Няма край последната бира на света!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2014-05-26
прочитания: 110
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход