Още помня онзи миг
на първата ни среща.
Още помня ръката ти гореща,
усмивката, лицето бяло
и твоите очи.
Беше ти –
роза разцъфтяла.
Ти гледаше ме с интерес,
а аз поглъщах твоето сияние –
с наслада, радост, опияние.
Всеки ден безкраен празник беше,
слънчев и засмян,
щом ти в светлина се появеше...

Ще се срещнем ли отново ние
или ще попаднем
на съдбата в капан?
Това не знам.
Но нека не забравим
слънчевите дни
и мигове на радост,
когато бяхме аз и ти.
На където и да тръгнат
пътищата наши –
трънливи или славни,
дори да идват дни на тъжен помен
нека в мислите си да запазим
само хубав спомен.

1994