Аз съм полъх на вятър,
роден сред тинтява,
избуял сред горите,
мощ набрал в синевата…

Ден и нощ разлюлявам
с дъх небесния шатър…
От билата излитам
и заспивам в тревата.

Сред роса в сенокоса
сутрин ведро се будя
и душата си къпя
на цветя в аромата…

Литвам с рой пеперуди
и с ята от въпроси.
Избелял чезне сърпа –
изтънява Луната…

Хоризонтът отново
позлатен се прозява…
Между конска подкова
никне млада тинтява…