Един светофар, голямо кръстовище.
Ти и Аз - отрудени.
Изгубени в малкият град.
Светофара намигайки,
сменяше - цвят, подир цвят.
Стояхме - ръка във ръка.
Окото червено, ни гледаше строго.
Бе спрял, сякаш целият свят.
А говорехме, мислено много.
Трафикът,
бавно се изливаше,
като буйна, и шумна река.
Снага монотонно извиваща,
носейки част от света.
Стисках ръката ти нежно...
Стояхме минути така.
А сякаш бе цяла вечност.
Ах как искам това.
Светофарът, уморено намигна.
Давайки знак,.
На тълпата, която изригна.
Сменяйки крак, подир крак.
А ние така укрилени...
Стояхме, сякаш за никъде.
Не не бяхме уморени.
А бяхме тръгнали за някъде.
Под мълчанието на светофара.
На самотен перон,
в някоя мъничка гара.
Или киносалон.
Тъй прекрасен - стоп кадър.
Поклон.