Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.

Вървя и чувам Аз единствено
на своите ботуши тропота.
И тайничко наум си мисля
за лошите неща във хората.

Поглеждам бавно към часовника;
как мудно влачи се стелката!
Но нещо мене грабва погледа,
попадайки на циферблата.

Снежинка. След нея втора пада.
Накрая се излива снегопад.
Усмихвам се. Приятна изненада:
[забравям всичко лошо] Първи сняг.

(: