Следобедът бавно умира,
приласкан от вечерната песен...
Денят примирено разбира... -
Мълчаливо си тръгва, унесен...
Вятърът шепне любовно,
на нежните, влюбени клони... -
усещане сладко, някак греховно,
съня от клепачите гони...
Мракът прегръща полека... -
Със себе си донесъл тишина... -
Така частица от Човека,
ще живее в новата Зора...!
Биляна Валериева
2009-02-20
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me