ПОД ВРЪХ ТРИГЛАВ
хижа Мазалат
Изпляска с длани утрото,
събуди спящите треви,
подгони тишината
и вдигна слънцето от сън.
Надникна то
през белия прозорец на съня ми.
И като пъстра пеперуда
запърха светлината,
раздуха цветовете
в пейзажа на нощта;
под тежките клепачи на съня ми
раздвижи образа на планината.
Върхът,
наложил слънчевата шапка,
над хижата изправен,
приветства ме и ме зове,
примамва ме като дете
с албума пъстроцветен
от най красиви гледки.
И аз, дете на планината,
не мога никак да му устоя –
нарамвам раница и тръгвам…