ПОД ВЕЖЕН
Нашарвам радостта си
с цветистата дъга на есента.
Пред мене Вежен
попива синевата на небето,
нагазил в багрена река
и пръска ароматите
забравени от лятото.
Сред карнавала пищен на гората
танцува есента под Вежен
и радостта ми,
превръща в светлина,
и в песен
от падащи води.
В деня красив едно сме цяло –
върхът и песента,
и аз, и есента…