&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Посвещавам на Казанка Шуми реката пълноводно, разкъса ледени окови, и обятия разтвори да прегърне пролетни пори. Над нея &ndash; синигери разпели, и косове лирично разлудели, до нея &ndash; кокичета глави подали, а отвъд &ndash; минзухарът огнено я грее. Брегът от кукуряка свежо зеленее, синчецът небесно в гората светлее, А снегът уморен е и едва белее... И като всяка друга любима отива си от мен и тази зима...
Sobota, 23. &uacute;nora 2013. с. Казанка&nbsp;

uFeel.me

Отива си от мен и тази зима