Люлее се с тътен морето.
Люлее се с болката остра.
Като черга се спуска небето
над този разсъблечен полуостров.
Остаряват
         рибарските
                      къщи
и нахлупили свойте каскети,
изтъркулват се бавно към края.
Като шепа ненужни монети,
с които децата играят.
Побеляват мъжете, пада им гланца,
като лачени стари обувки.
А жените,
жените събират след танца
пепел от стари целувки.
Безпощадно вятърът смита
цветовете на сезона.
И повече никой не пита
за онез обувки на пирона.
Потъва изтънялото лято,
безшумно се втурва в морето
и остава отвън като злато
пожълтялата дреха да свети.