Проблесна, освети простора

дотам, до гдето стига взорът,

светкавица от небесата,

за нещо гневна на земята.

Кой прàти я? И как тя слезна?

Къде ли се заби? Изчезна!

О, ореха със страшна сила

е поразила, обгорила!

Самотен бе, огромен, горд,

на всичките дървета – лорд.

Сам-самин, недостижим,

овъгли се от черен дим.

На клони изумрудни листи,

от утринна росица чисти,

съсухрени жълтеят, страдат,

отронват се и падат, падат...

А величавата осанка

превърна се в контур – не! – в сянка.

Чер акварел в далечината...

Ах, как превратна е съдбата!