StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,267
   Потребители: 12,321
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,994
   Точки: 2,631,517
   Съобщения: 124,694
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Няколко стиха от черното лято

* * *

двайсет и седми.
Седя на ръба
на най-горното
трудно стъпало.
Под мен – океан
от познати високи неща:
няколко бога,
десетки държави,
стотици
различни езици,
пелтечещи
еднакви молитви,
милиарди повярвали,
и милиарди
все още невярващи.
-
След крачка
ще свърши света.
Стъпало –
и вече ще виждам
следите си само –
начало
на новия свят.


* * *

Домът ми се превърна
в хладен спомен.
Закичен само
с раница за храброст,
вършея слънчогледовите пътища.
амбициите останаха
тогава.
сега вървя
и лакомо събирам
нектара
на асфалтената мъдрост.
-
Поседнал
в сгорещените следобеди
край пътя,
аз му пея неподправено
поемите си искрени – така,
че той размеква
снагата си
хилядакилометрова.
-
и пак ме води в нови,
не познати
посоки,
с нови дръзки откровения.
разкрива ми
такива недокоснати
неща,
такава сила,
и с толкова любов
ме презарежда,
и с вяра тъй красива,
и с надежда...
-
това ме прави
влюбен във асфалта –
посоката
макар да е една,
той винаги се връща
и пресича
без спомени,
без мисли, без тъга,
следите си.
пресича ги
– така –
и просто се усмихва –
обхватен,
неподправен
и сърдечен
-
доколкото
във вените ми вече
тече асфалт,
и аз
се чувствам вечен.


* * *

актрисата седеше
под прожектора,
облизваше
червилото си евтино.
преглъщаше вкуса
на неуспеха.
раздипляше
плисетата на роклята си.
ухиленият пианист показваше
със щедрост счупен зъб
и дораздрънкваше
стомаха
на гладното пиано.
цигарата
довършваше живота си
в ръката на
полунедоусмихнатия
умислен режисьор.
от тежък плюш,
завесата мълчеше както винаги.
а нямаше дори
букет цветя –
да оправдае
непометената сцена.
-
и колко ли сълзи ще пропилееш,
преди да стъпиш някъде високо
(било за да посрещнеш смело изгрева
на своята звезда, или безшумно
да поздравиш реката с мъдър полет).


* * *

не се надувам,
нито се показвам.
пътеката,
която хванах вчера,
е пълна
с непознати обещания.
до вчера можех
просто да се върна.
сега е друго –
няма нищо друго
освен една пътека.
а зад мен
дори следи
не виждам.
няма нищо.
до вчера можех
просто да си тръгна.
сега не мога –
няма накъде.
единствен мой подслон
остана тая
пътека
с непознати обещания.


* * *

дори пепелта да е
най-вероятния изход,
аз няма да спра да горя,
по-скоро с пламъка си
пламъка ще спра.
-
дори да не смогна
да стигна брега,
това не ще ме спре
да вляза в дълбокото,
да удържа три литра въздух.
сетне – както дойде.
-
дори да знам,
че името ми вече
е написано на сивата скала,
аз няма да се спра,
да сляза предпазливо;
ще я кача,
а после мога и да полетя.
-
дори да знам,
че всичко ще загубя,
залагам всичко
и каквото стане,
аз знам че и при нула на милион,
все пак ще победя.
-
дори да знам,
че всичко е предречено,
ще издълбая дупка във съдбата,
ще се промъкна,
и ще те намеря,
без даже да се усъмня в успеха.
-
ако ще оглушавам,
нека да е от музика.
ако ще ослепявам,
да е от взиране в слънцето.
ако ще умирам,
нека да е от живот.
ако ще полудявам,
нека да е по-скоро.


* * *

ако утре намеря
света
по-беден от вчера
с няколко нощи любов,
ако утре открия в килера
зареден пистолет
и ръцете непоколебимо
ме засърбят,
ако всичките стари кумири
са мъртви отдавна,
все още мъждукащи
в своите скромни приюти,
ако внезапно така
ме обземе
страх от живота,
че да не смогна
да спра,
и пожелая
сам да проуча
каква перспектива за полет
се крие в прозореца,
подло отворен,
запомни ме с добро.


* * *

вяра.
с нея започвам живота си.
всичко друго ще почака.
и любовта,
и сметките за тока.
и раницата, пълна с нетърпение.
и господ ще почака,
ако трябва.
и слънцето:
ще чакат да започна
живота си със вяра.


* * *

аз не съм този, който те чака
в шест пред аптеката,
с чувства, завити
(заедно с рози, така – за маниер)
в красив целофан,
с изгладен от майка си
сив панталон и чадър
(че както изглежда...).
аз не съм този, който те моли
да дойдеш и днес,
да говорите пак
за пореден път,
точно защото
сега съжалява
и ще опита
всичко наново.
аз не съм този, който ти вярва
на всяка измислена дума,
и с тиха възхита
следи силуета ти нежен.
-
аз съм този,
който мълчи и не знае
какво ще направи
след минута, когато те няма.
който те гони в нощта,
разтърсва съня ти
с горещи фантазии
и те стряска
с пламък в очите,
който те търси с вълчи апетит
и ноктести лапи,
които жадуват плътта ти.
аз съм този,
за когото си мислиш
докато се насилваш
да не мислиш за него.
аз съм този,
когото
не можеш да скриеш от себе си.
аз съм.
-
аз съм този,
който ще дойде по пладне,
ще разваля карнавала,
ще дръпна спусъка,
ще убия страха,
ще разбия асфалта,
ще намеря под него
река жива вода.
аз съм този,
който ще тръгне по нея
и ще открие словата
с които започва светът,
който чака
да бъде започнат с любов.
аз съм този,
когото търсеше
вечно.
аз съм.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2007-01-02
прочитания: 373
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход