StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,549
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,604
   Точки: 2,638,787
   Съобщения: 137,286
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ноември

Ноември

Черни клони скърцат сърдито
и сочат с пръсти злокобни небето,
с дъх на отровна влага пропито.
Тъмни мъгли разравят полето.

Земята се мъчи и горко стене,
скована в сух, отчайващ студ.
Планината немее, озверена-
притихнали са хижите в смут.

Вятърът безмилостно връхлита
връз омърлушените пусти ниви
и, скърцайки със зъбите, помита
кълба тръни по стърнищата диви.

Слънцето едва подава взор
морно, иззад облака огромен,
поглежда в мрачен кръгозор
и изчезва като свиден спомен.

Немощен стон издават горите,
тихо проплакват гнилите клони.
Свел снага на хълма в полите,
отчаяно потокът сълзи рони.

И небето все по-силно бърчи вежди,
и студът смразява с нечувана злост,
и вятърът кошмарно все нарежда,
бодейки с ледни кинжали до кост.

Кога ще затихне този кървав пир
и земята, чакайки, дъх ще затаи?
Кога ще настъпи природният мир,
кога най-сетне снегът ще завали?

5.12.2004

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2004-12-20
прочитания: 325
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход