Луната плаче тихо над света
и търси вярната посока в мрака,
без-компасна и различна в тази нощ,
в която небето без звезди е сляпо.

Опитва се самотна в мрака да поседне
на вълнолома, върху ивица море,
но е студено, вятърът я грабва
и я целува, иска с нежност да я спре.

Градът отсреща няма цвят, угаснал е,
въздиша тихо, наметнат от небе,
което се е надвесило огромно
без ни една звезда и рони слепота.