Небето разплисква акварели,  
светлосиньото му стои най-добре.  
Нощем изплита бели дантели  
и със звезди гримира своето лице.  

От полето зеленото те са поели,  
съшили са тайно и топли цветове.  
На слънцето златната плитка разплели  
и донадили блясък над нощни хълмове.  

Чаровните звезди сега са онемели,  
поделили скришом златното небе.  
Засрамено зад облаците са се сврели  
и се правят, че никак не им е добре.  

Копринените нишки на времето са изтънели,  
въздишките се пръскат в нечии домове.  
Влюбените птички за нещо са премълчели,  
но си гукат усамотено две по две.