Грабна го за първи път зората,
Отне и сетния му дъх.
Свръх доза ендорфин замая му главата ,
Наля му сили тишината от задрямалия връх.
И седнал мълчаливо в пряспа сняг,
Разпуснал съзнание, дал воля на мечтите,
Препуска над планината в безспирен бяг,
Далеч от болката, мъката, сълзите.
Преситен, напълно задоволен,
Романтик, мечтател, оптимист,
На планините за винаги в плен,
Това е той, човекът алпинист.