Небето спусна черните свои завеси
и нощта прегърна притихналия град.
Запяват тротоарите приспивни песни
и се гуши в дланите им пухкав мрак.
Блещукат реклами в светлини кадифени
и тихо разпръскват неонов парфюм.
Шушукат звезди, допрели глави пожълтели
и рисуват с телата си Млечния друм.
Иззад хълма изплува Луна белочела -
светъл анфас върху тъмно платно.
Изплитат мъглите сребриста дантела,
застилат постеля, покриват й меко легло.
А тя недоволна излиза отново на бис -
на сцената нощна и с чар на артист
цветовете ще сменя в копнежа си чист -
ту да е пурпурна роза, ту аметист.
Тъгуват във парка самотните пейки,
тъй влюбени бяха във детския звън.
Танцуват в тревите светулки лудейки,
зовейки ме боса да хукна навън.
Сънливи дървета клюмват зелени очи.
Вятър ги роши, в клоните сплита венец
и волен като пеперуда пърха и трепти.
Тихо е. После някъде запя щурец.