НА
ЮМРУК ЧАЛ
Това е той, върхът.
Юмрук чал –
старопланинския гигант –
баща на върховете;
за мисълта пристанище,
за погледа опорна точка,
за тялото копнеж.
Изкачили се тук,
превръщаме се в хора-птици
на гранитното му чело.
Тук часовете
поставят многоточието дълго
на мигове красиви и бленувани.
Над нас е само синевата,
над нас е само слънцето горещо.
Върхът е увенчан
с молитвения ореол
на облаци-поклонници.
Сред тях се реят блудните души летящи,
забравили умората,
забравили телата ни пълзящи,
намерили простор за волния си полет.
Танцуват мислите ни бързотечни
под музиката синя на всемира –
душите следват
или следват ги душите.
Във всеобхватна светлина
под нас се люшкат хоризонтите далечни
в един безкраен шепот със самата вечност.