Вълна след вълна към мен се завръща,
морският бриз странно мълви,
гали ме нежно и силно прегръща,
изважда от дъното забравени романтики.

Вопъл след вопъл до мен се обръща,
лъха силно на сини мечти,
дантелени миражи вълната разгръща
и развява буйно свойте коси.

Шепот след шепот от мен морето откъсва,
мами ме навътре и злобно мълчи,
безкрайно е синьо и все ме прекъсва,
морски поеми извайва от мойте мисли.