Морето спи, безгрижно си почива,
красиво е, притихнало в нощта
и фарът стар отсреща му намига,
не го буди, виж колко е красиво.

Във тялото му стройно отразява
Луната будна своите лъчи,
и гали го, блещукаща и нежна
завива го със пух от няколко звезди.

Намята вятъра над плещите му сини
косите си от бриза напоени
и го целува с цялата си обич
вълните му утихнали сънува.

Морето спи, в града се отразява,
усмихва се под пясъчните лампи
вълшебно и звездно, даже и в съня си
чертае ивицата плажна със своите стъпки.