Начало

Статистика

   Произведения: 165,425
   Потребители: 12,378
   Автори: 4,011
   Коментари: 319,176
   Точки: 2,652,672
   Съобщения: 167,229
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,744

Следете ни в


Творба - информация

Мъничко човече...

По подметките ми есента се стича,
лепне, скърца по паважа...
Облак мрачен зад мен наднича-
един такъв е, като стража...

Листата с шарки нарисувани,
във косите ми се вплитат...
Струват ми се рзвълнувани-
искат нещо да ме питат...

Студено ми е и настръхвам,
прибирам се на топло вече...
В леглото топло се напъхвам-
сега съм мъничко човече...

<< предишна творба

следваща творба >>

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf

автор: peperudata_Iv

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2019-10-08
прочитания: 33
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?