Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
165,054
Потребители:
12,371
Автори:
4,007
Коментари:
318,411
Точки:
2,649,152
Съобщения:
153,431
Лексикони:
4,498
Снимки:
10,758
Следете ни в
Творба - информация
Мъничко човече...
По подметките ми есента се стича,
лепне, скърца по паважа...
Облак мрачен зад мен наднича-
един такъв е, като стража...
Листата с шарки нарисувани,
във косите ми се вплитат...
Струват ми се рзвълнувани-
искат нещо да ме питат...
Студено ми е и настръхвам,
прибирам се на топло вече...
В леглото топло се напъхвам-
сега съм мъничко човече...
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
peperudata_Iv
раздел: Поезия ->
Пейзажна
публикувана на: 2019-10-08
прочитания: 26
точки:
8
(
виж далите точки
)
коментари:
1
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 5 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог