В тоз живот на тебе се обричам,

и ти си продължител на ръката.

В тайните ти искам да надничам,

завинаги дълбоко в сетивата.

Чрез теб видях два свята поотделно.

Ти грееше над каменната нощ.

чрез теб разкрих загадки безпределни,

в словата има чудно страшна мощ.

Режисираш всяка дума, всеки трепет,

сред бурите, житейските моменти.

В простора на човешката душевност,

твориш мелодия с различни елементи.

 Думите подреждат се в картини.

Многоцветна, многолика композиция.

Красотата на словесните предели

обогатяват всяка творческа амбиция.

Щом отваря се прозореца към словото,

сълзи от радост бликат без съмнение.

По- скъпи от постелята на златото

и по- кратки от мига на сътворение.

Щом върна се към писаните размисли

и смело вдигна взор към хоризонта.

Реално оживяват всички радости,

а речта ми преоткрива сто акцента.

1 ноември 2009 година.