StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,932
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

МЕТЕОРА


Сърцето ми се преобърна, щом съзрях
скали високи, устремени в небесата,
ужасни стръмни урви. Замижах от страх
от тъмни пропасти, надолу до земята.

По тези непристъпни канари-скали,
далеч от земни грижи, суета на хора,
като небесни птици, волните орли,
се реят манастирите на Метеора.

Далеч на север, в облаци и сняг, в мъгли –
на боговете гръцки миналата слава –
в легенди цяла, планина Олимп седи!
Над слънчеви полета тя се възвишава.

И статуите мраморни на богове
с изящни форми, но безсилни и в забрава,
дошли от митове и стари векове,
шептят ти: „Панта реи!“ – всичко отминава.

Изпълнен с вяра чиста, и с любов, и с мир,
в средновековието тук дошъл монахът;
на стръмните скали да вдигне манастир –
при птиците, решил, над село Каламбака.

Монаси други тук, да дирят свобода,
строили много чудни, бели манастири;
висели те над урви, носили вода,
превързани с въжета, по скалите сиви.

Във скромнички килии и с мъничко храна,
те химни пяли там, рисували икони,
и въпреки че били на хлебец и вода,
богато украсили черкви и амвони.

Пред делото ви днес прекланям аз глава!
На каменната пейка тук седя на двора
и тихо ромони си старата чешма,
нашепваща ми приказки за Метеора.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2014-05-10
прочитания: 165
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход