Ляга пролетта във мойте длани,
милва я зефирът голобрад.
В люлякови цветове събрани,
нощите прегръщат този свят.
Светят вън съзвездия във синьо,
лунен лъч нашепва стих-ескиз.
Вписва се в природната картина
щурчов глас със кадифен реприз.
И се втурват часове лилави
да отсеят пояс часови.
Пролетна поднасят ни забрава,
скрита в аромата на треви.