Пак си тръгвам, и плача,
изпращаш ме с усмивка синя
толкова много ти значиш
делят ни пролет, есен и зима.

Знам, че ще те видя пак
ще ме посрещнеш със лъчи
и да дойда ще ми дадеш знак
чрез топлите бели вълни.

Но колко дни и нощи ни делят,
колко ли усмивки и сълзи,
но сърцето не могат да разделят
от твоите чисти сини очи.

Ти имаш сърце и душа,
които безброй мечти приютяват,
от теб се ражда любовта,
край теб омразата се стопява.

Любовта ми към теб е най-силна
със син цвят, по-чист от небе
пред нея всичко е безсилно,
защото те обичам, мое море!