Дъждът целува слънцето... И лятото

с дъга усмихната прегръща есента,

раздава щедро цветовете, златото

на хилядите паднали листа...
 

А вятърът прошепва на дъгата

едничка нежна дума... за сбогуване...

и с облаци обгръща светлината...

Дъгата става есенно рисуване...
 

От слънцето събрана топлината,

в картини есенни за миг се прероди...

И стоплена от срещата със лятото,

шедьоври цветни есента твори...