Познатото около нас често остава незабелязано.
Сякаш преминаваме по пътя без да го забележим.
Виждаме слънцето, небето, усещаме чистия и свеж въздух,
но оставаме „слепи” за красотата.

Ще ми се всичко това да е различно.
Време е прагматизмът на съвремието да бъде заменен.
Да видим децата, гората, полята... дори и тревата.
Всичко това носи свои заряд и си струва да се погледне назад.

Природата е жива като всичко нас
и не бива и не трябва да е пренебрегвана в този час.
Единството е възможно само сега,
защото зависи само от нас и на мига.