С вълшебен прах посипва ни небето,

снежинки бели падат върху нас

и старците се радват край детето,

пред тях е само празничният час.

По бузките ни щипе баба Зима,

с крачетата потропваме в снега,

усмивките ни спомнят, че ни има,

щастливи, че сме още на света.

Един ще падне, друг ще се разсмее,

ръка ще му даде да продължи

и сякаш белота във нас днес грее,

за да не бъдем повече сами.

Красивото край нас ще ни накара

да видим в своя враг добри очи

и там омраза миг поне ще няма,

за да повярваме в добрите дни.

Във коледната нощ струи магия,

що прави всички хора по-добри,

да можех в джоба щях да си я скрия,

но няма как - едничка е, уви!

С вълшебен прах посипва ни небето,

шейната идва чакана към нас

и трепетът се връща във сърцето

със вярата ни в старец беловлас.