Пролетта разпъна облаците тъмни
и сълзите от очите им изтри
бавно спусна се по планините стръмни,
като с гумичка белите им дрехи тя изтри.
По полетата, като по тетрадка детска
нарисува дъхави цветя
и с дъха си топъл ги целуна нежно
пъпките разпъпи, и пчелица долетя.
В горите и по-долините мина,
като стълбичка от ноти разцъфнаха дръвчета сто,
и те облякоха си пролетно палтата
оцветиха цялата земя в едно.