Бавно умираща птица,
забравена от своето ято,
като невидима жрица
предвещава късното лято.

Тя идва и каца на клона,
оплешивял от листа,
с жален писък няпомня,
че е дошла есента.

Ах, искам! Как искам да имам
могъщата сила да върна
на грозната птица живота,
в бял лебед да я превърна...

О, светло и хубаво лято,
ти мина през мен като сън!
Ти спомена скъп запечата
и пак ще те виждам насън!