Изтрило и последната сълза

на деня небето се усмихна...

Превърнала се в хиляди слънца

дъгата на света намигна.

След бурята навила бе крачоли

и шляпаше през локви суетата.

Чуруликаха си весели и голи,

врабчета с капчици в крилцата.

Докоснати от падналия дъжд

свенливо свеждаха очи цветята,

а млад и дързък слънчевият лъч

от листенцата им пиеше росата.

Само вятърът не спираше да духа

поличките на лодки да превръща,

кораби платната си издуха,

влюбени на кея се прегръщат.