Ранно утро. Пеят птици
тук, сред борове, ели.
По пътеката сълзици
ръсят острите игли.

А в долчинката мъглата
над поточето пълзи
и нагоре, в планината,
към върха й се виси.

С бодри стъпки в тебе крача,
моя дъхава гора
и от утрото до здрача
със пътеката споря.

Тя оставя ме, без сили,
пред устата на града
и поток автомобилен
ме поема към дома.

Но през лятото горещо
аз ще пазя спомен чист
от любовната ни среща
със планинския масив.