Беше в края на топлия Юни, адски пясък и въздух загрян Слънце жарко пълзеше по дюните и разливаше огън без жал... И в Бокала на пламнала хала се разхождаше плавно небе, А отдолу - небрежно скатала песъчинки за дъно - Море!! Камиларят държеше юздите, а камилата глоздяше пот, А потта се застича в очите и извря - без да вземе живот. Подредени изящно, стояха Пирамидите - чудни, сами, И във своята хватка държаха Свинкс един от забравени дни. И във чудната гледка, незнайно Как кълбото от огън се скри. Как зашепнаха дюни потайно и запяха във глас със Звезди. Беше в края на топлия Юни, Във небето бял Ибис кръжи В топлината на златните дюни тази вечер летяха мечти.....