И пак е лято, пълно със копнежност
за юлски нощи, музика, любов.
За морски хоризонти и безбрежност,
за песен о`бична и... полет нов.
За южен бряг осеян с морска вечност
от златни песъчинкови мечти.
За свидни ласки бликащи от нежност,
с докосващи сапфирени лъчи.
За искрен смях, бълбукащ извор топъл,
измил с водите зимната тъга.
Прелитащ албатрос над покрив светъл
прелял се с многоцветната дъга.
И пак е лято - слънчева омая,
тъй влюбено прегърнала света.
Ще можем ли, в миг летен от безкрая,
щастливи да посеем есента.