***

Градът вечерно се разчупи.
Във крехки светлини се пръсна.
Над улици и хора късни
сгъстеното небе е купол.

Във стаите си осветени
ще влезем с нежността и злото.
Обединени от живота,
заради него разделени.

И нека кратко помълчиме
далеч от утре, вън от вчера.
Защото във света вечерен
единствено сега ни има.