Нарисувай ми въздишка
с бели, перлени криле,
с най- красивата усмивка,
топяща вечни ледове.

Подари ми стръкче нежност,
откъсни го със душа,
не забравяй да е скришом,
не оставяй ни следа.

Разкажи ми за зората,
за детето вътре в теб,
за онва зрънце в сърцето,
носещо мечти безчет.

Погали ме с песента,
довята от безмълвен вятър,
за да заспя със мисълта
за чудно - приказна карета

И когато сутринта
се събудя натъжена,
припомни ми за деня,
в който зърнах озарена,

най- прекрасната снежинка
с пъстроцветна доброта,
раждаща безброй усмивки
и пречистваща света.