Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши,
а то по листите подскача закачливо.
Настръхнало птиче от клонче събаря игли
и с поглед ги преследва боязливо.
В краката ми шушнат опадали сухи листа-
Време и Есен тъкат си прекрасни килими.
С носталгия махам на нежните птичи ята-
ще ги срещна отново, само здраве да има!
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши,
а то по листите подскача закачливо.
Настръхнало птиче от клонче събаря игли
и с поглед ги преследва боязливо.
В краката ми шушнат опадали сухи листа-
Време и Есен тъкат си прекрасни килими.
С носталгия махам на нежните птичи ята-
ще ги срещна отново, само здраве да има!