Събуждат капчуци заспалите къщи,

         и тропот подгонва врабците ранили,

         помахва ни с вейки и клонът  прекършен -

         отново сме тръгнали с две конски  сили.

         Берем, а по устните весел магьосник -

         рисува червени звезди и се смее,

         кошници пълни с нектар и ги носи,

         на пътя, на който е спал суховея.

         Наливат се бъчвите с винена лудост,

         и есенна песен в гърдите ми зрее,

         върти гроздомела денят и се чуди -

         как глътка отпива пазачът  небесен.                                

                                                              Илия Вълчев