StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,706
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,050
   Точки: 2,648,263
   Съобщения: 150,358
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Eсен....


                                 Слънцето не се усмихва.
                                 Пада утринна мъгла.
                                 Самотни брези утихват 
                                 и заронват сълза по сълза.

                                 Цветята непрестанно вехнат,
                                 лица опрели сред пръстта,
                                 красотата им изчезва бързо,
                                 зора не гали техните чела.

                                 Лястовиците кичат жици
                                 и свиват се в голям кръг,
                                 те сякаш нижат броеници
                                 за дългия чакан южен път.

                                 Няма пеперуди да се нареждат
                                 в танц с вихъра над поля,
                                 и през крила да прецеждат 
                                 бляскави капки роса.

                                 Природата сега е тъжна,
                                 навярно нещо я боли,
                                 навярно кара я да плаче
                                 за миналите летни дни.

                                                             Наталия Георгиева


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2013-11-25
прочитания: 109
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход