StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,072
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,866
   Точки: 2,648,594
   Съобщения: 156,103
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Есен

Есента свойто златно ковчеже отвори,
с пълни шепи разпръсна пъстри листа,
тревата обагри по полета и двори,
а на слънцето леко отне от знойта.
 
Тъй топлите багри сивотата помете
и наля във душите горчива тъга,
сухи, жълти листенца, спомен от цвете,
разпилени, захвърлени гният в калта.
 
Тъмни облаци вятърът сбра отдалеко,
по небето подгони ги, в куп ги събра.
Те зарониха ситни сълзици полека
и облече мъглива наметка деня.
 
Към небето протягат оголени клони
разсъблечени, тъжни дървета в нощта.
Мокри птици сънуват лазурни простори,
в светлината на трепкаща, плаха луна.
 
И самотно, и тъжно е, плаче небето,
а нощта си отхапва от дългия ден.
Там някъде тайно, скътан само в сърцето,
къс лято ще нося, от студа пощаден.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2010-11-14
прочитания: 450
точки: 61 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 28 (виж препоръчалите)

Вход