По бледите есенни междупръстия
играят преливащи отражения.
Как са красиви пръските
по свежото на зеленото!

Как се събират мислите,
как си се завръщат, строяват.
Хич даже не ми е вкиснато,
моето лято не преминава.

С шепотно "ах" се отронват
междуметия пожълтели,
и затрупват вън боси спомени
от следички на Лято, бели.

Междусезонно ми е, особено,
едно ми е тихо тъжно,
едно ми е такова оронено
и Слънцето е триъгълно.

Как е дълга целувката
между Лято и Есен!
Една такава вятърна, тръпкава,
една меланхолна песен.