В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.

Във скалите, разпенили гребен,
синьо-черни се плискат вълните.
Над брега, тъй грижовно приведен,
кормораните гордо прелитат.

Здрачът гали притихнали къщи;
нежни пурпурни багри разлива.
Струйки дим от домашни огнища
грациозно снагите извиват.

Идилично се гуши селцето.
Дъх се носи на сол и на есен.
И затопля дълбоко сърцето
на морето приспивната песен.


10.11.2012
Синеморец